Валентин Евстатиев е един от съвременните български поети, чието творчество продължава да привлича вниманието на читателите и критиците с дълбочината и богатството на изразните средства. Роден през 1966 година в Казанлък и израснал в Сливен, той отдавна е утвърдено име в българската литературна сцена. След като завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1992 година, Евстатиев започва своята професионална кариера като преводач в Българската телеграфна агенция, където работи в дирекция „Информация за чужбина“. Това обогатява неговия литературен поглед и го мотивира да се занимава с поезия, която отразява неговите лични преживявания, наблюдения и философски размишления.

През последните години Валентин Евстатиев се утвърждава като автор на няколко стихосбирки, сред които „Докато имам теб“ (2013), „Ръцете помнят“ (2022) и най-новата „Норвежки джаз“ (2025). Тази последна книга, която ще бъде представена на 7 октомври в Столична библиотека, в зала „Американски център“, е събрала 94 стихотворения, всяко от които носи своята уникална емоционална и концептуална тежест. Заглавието „Норвежки джаз“ е заимствано от едно от стихотворенията в книгата и служи като метафора за съчетание между структурирана концептуалност и импровизация, характерни за джаза, но в поетическата форма. Евстатиев подчертава, че темите в книгата са разнообразни – от лични преживявания до наблюдения върху радостите и драмите на хората около него.

На представянето на книгата участие ще вземат актьорът Малин Кръстев, който ще прочете избрани стихове, както и джаз дуото Роси Делиева и Йордан Владев, които ще изпълнят музика, допълваща атмосферата на събитието. Евстатиев споделя, че неговото писане е започнало от любов към класическата поезия и четенето на български поети като Павел Матев, Калин Донков, Емил Симеонов, Борис Христов, Веселин Ханчев и Николай Лилиев. Той подчертава, че неговият стил е в класическата поетична традиция, въпреки че е отворен към съвременните форми като свободния стих.

За Евстатиев поезията е начин да се изправи пред себе си и пред читателя, като изразява вътрешните си светове и размисли. Той вярва, че истинската поезия трябва да бъде искрена и силна, за да създаде здрава връзка с читателя. В книгата „Норвежки джаз“ той се стреми да представи една дълбока и майсторска гледна точка към битието, която да подкрепя човека в трудните моменти и да му напомня, че не е сам в своите борби.

Редактор на стихосбирката е поетесата Димитрина Желязкова – Етина, която в анотацията към книгата подчертава смелостта на Евстатиев да се изправи пред себе си и пред читателя, чрез своите стихове. Тя описва „Норвежки джаз“ като книга за мислещия човек, която носи подкрепа и увереност, че човешкият дух може да преодолее неравностите на живота. Желязкова също така отбелязва, че книгата е майсторски поглед към вътрешния свят, в който смисълът се разкрива и държи най-доброто от човека будно.

Валентин Евстатиев е не само поет, но и човек, който чрез своята поезия търси и споделя истини за човешкото съществуване, за неговите радости и страдания, за надеждите и разочарованията. Той е пример за това как личната смелост и искреност в изразяването могат да създадат траен и значим диалог с читателя, превръщайки поезията в средство за вътрешно израстване и разбиране.